Информация за Арбанаси

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец, Трапезица и Света Гора, на 5 км. от Велико Търново. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за “историческо селище” от национално значение.

Историята на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ – ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софий-ският католишки епископ Петър Богдан Балишич,посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя.
Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие). . . гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители. . .” Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на насе-лението, „заселено в старо време от българските боляри”.
По-богат документален материал (преписки и лето-писни бележки върху църковни книги) е останал от XVII и XVIII в. Той показва, че Арбанаси достига своя иконо-мически разцвет през втората половина на XVII в. и до края на XVIII в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също харак-терно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалий-ските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко н Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се до-стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
В продължение на няколко века Арбанаси е крепост па гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви – братята Георги и Тома Кърджиеви, единият- учител и книжовник, другият (Тома) – революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в нера-вен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 мана-стира.

Сред уникалните забележителности в Арбанаси, които си струва да видите, се нареждат:

• Арбанашки манастир “Успение Богородично” Това е вторият манастир, който се намира в с. Арбанаси, заедно с манастира “Св.Николай”. Той е по-малък и е построен в северозападната част на селището. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. В първите години от турското робство той е бил действащ и заможен, но след опустошенията на кърджалии, запада и е изоставен. Едва през 1680 година е построена новата манастирска църква, която е запазена и до днес. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия, като в северната й страна е разположен обширен параклис “Св.Троица”. В нея се пази чудотворната икона “Св. Богородица – Труеручица”. През 1716 година, троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 година църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. Независимо от това, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Ценност представлява и старинната релефна икона на Богородица – обкована със сребро. Над входа на манастира е издигната камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем манастирът е постоянно действащ.
• Констанцалиевата къща Тя се намира срещу Коконската чешма. Това е една от големите и богато украсени къщи в Арбанаси. Датира вероятно от началото на XVIII в. Най-ранните сведения за нея са, че е принадлежала на рода на Кокона Султана (баба на Султана Рачо Петрова). По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. По време на земетресението през 1913 г. тя е разрушена. По-късно е откупена от Леон Филипов, реставрирана с негови средства и предадена на музея. Къщата е разположена на самата улична линия, от другите страни дворът е ограден с висок зид. Тя е на два етажа, долният е от камък, а вторият е паянтов, без еркери и чардаци. В къщата и двора се влиза през голяма двукрила порта и друга по-малка. В приземния етаж е жилището на пазача (състои се от две помещения), стая за прислугата, маза, складове за стоки, конюшни за няколко коня, скривалище и три стълбища (главно, черно и друго, свързващо скривалището с етажа). Входът на къщата е със здрава врата, обкована с широкоглави гвоздеи. Входът за избите също има решетка. До втория етаж се излиза през главния вход. Той се състои от голяма приемна, гостна (хает), вдясно е зимната спалня, а другата врата от хаета отива за коридора разпределител (фхоризмото). Отляво на коридора е заседателната стая. а отдясно са кухнята, столовата, сервизните помещения. В дъното на коридора врата отвежда до лятната спалня. Срещу нея е вратата на черния вход, а до него чрез малко преддверие се влиза в специалната стая за родилката. Вторият етаж e твърде просторен и в него има всички удобства за живеене. Въпреки големия размер на стаите още с влизането се чувствува уют и спокойствие. Цялостната вътрешна украса на таваните e гипсова и дървена (спрофилирани летви, дърворезба по долапите) – свидетелства за културата, вкуса и изискванията на стопанина към майстора строител. след реставрацията през 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в. Преустройвана е няколко пъти. Днес тя се посещава от много туристи и буди възторг и чувство на гордост от таланта на българския неизвестен майстор, строил и украсявал в най-тежките години на османското иго.
• Църквата “Св. Архангели Михаил и Георги” Църквата „Св. архангели Михаил и Гавриил” се намира в югоизточната част на селото и е изградена върху основите на стара средновековна църква. В строежа й се забелязват три строителни етапа – средата на XVI в. (източната й част, сегашният наос), 1760 г. (притворът от запад) и края на XVIII в. (галерията от север). В украсата на стените отвън с плитки аркирани ниши е потърсена връзка със строителните традиции на Втората българска държава (търновските църкви). В източната си част галерията завършва с параклиса „Св. Параскева”.Стенописите са изключително интересни. Те разкриват връзките с традициите на Търновската живописна школа и общите тенденции в живописта от XVII-XVIII в. Останки от най-ранния живописен слой са запазени по северната стена на олтарната апсида. Второто изписване от средата на XVII в. (олтара и наоса) вероятно е изпълнено от двама зографи. От главния майстор зограф са работени всички фигурални сцени в наоса, изображенията върху зенита на свода и напречните арки и всички изображения в олтара. Стенописите правят впечатление със своята монументалнст и уверен рисунък. Някои сцени са рисувани от другия зограф по предварително изпълнени от майстора линеарни рисунки (сцената „Св. пророк Илия пред пещерата” на южната стена).
  Стенописите по свода и стените на притвора са работени в 1760 г. от майсторите Михаил от Солун и Георги от Букурещ, според надписа над северната врата.Галерията и параклисът „Св. Параскева” не са стенописвани. Запазен е новият иконостас в църквата от 1813 г., дело на резбари от Тревненската школа, горял и подновен в Дясната си част през 1834 г. Иконите по него са от XVII-XVIII в., както и още редица уникални паметници на българската култура-къщи, манастири и църкви.