Информация за Белоградчик

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Град Белоградчик е град в Северозападна България, живописно разположен в западния регион на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия Венец на 522 м. надморска височина. Намира се на 52 км. от Видин, на 70 км. от Монтана и на 170 км. от София. Около града се намират природните забележителности Белоградчишки скали и пещера Магура.

Историческо развитие на региона и Белоградчик

• Античност – Хилядолетия обвиват в тайна първото човешко присъствие в тези земи и все пак в близките околности са открити следи от късния палеолит и неолита .
• Първото Българско царство – Селището и крепостта продължават да се развиват и през ранното средновековие.
• Второто Българско царство – В края на XIV в., когато в Северозападна България се обособява Видинското царство на Иван Срацимир, Белогадчик израства като важен военно-занаятчийски център – втори по големина след Видин.
• Османско владичество – След падането на България под турско робство Белоградчик запазва административните си функции и значение.
• Следосвобожденски период – Градът запазва занаятчийския си облик и ролята си на административен и културен център. През периода е извършено значително строителство.

Историческо развитие на региона и Белоградчик

• Античност
  Хилядолетия обвиват в тайна първото човешко присъствие в тези земи и все пак в близките околности са открити следи от късния палеолит и неолита . Бронзовата ера е представена с находки край селата Крачимир, Рабиша ( където са и уникалните пещерни рисунки) , Салаш, а желязната – Крачимир, Долни Лом и Димово. Наличието на материали от ранната и късната античност в землищата на селата Граничак. Салаш, Крачимир. Рабиша и на самия град са свидетелство за непрекъснатата човешка дейност.
  Съвсем наскоро бяха направени разкопки в една пещера/Козарника/ на около 10км . от сегашния град и там бяха разкрити няколко погребения и предмети , които според последвалите научни изследвания бяха класифицирани като най-старите на Балканския полуостров и едни от най-старите за Европа.
  Първите следи от заселвания в подножието на червеникавия скален – масив са разкрити в местността Селище. При полски работи и сондажни проучвания е попадане на фрагменти от керамика, земеделски сечива и оръжие. В непосредствена близост до р. Брезова личат основите на римска баня с характерните съоръжения. Богати са и монетните находки. Много са намерени от времето на Веспасиан (69-79), най-късните са от времето на Валериан (251-253).
  Римляните първи издигнали тук крепост през 1-111в.. Тя преграждала прохода Св. Никола.през който минавал път от Рациария за Тимакус минус, а е била свързана с път с крепостта Бонония и Монтана. Това са твърдения, поддържани за истини , както например сведенията за Белоградчишкото въстание , което без никакво историческо основание е наричано Видинско. Всъщност римската крепост е изградена по-рано от Бонония и е била главната в региона. Били са изградени стена на северозапад и стена на югоизток, като дебелината им е била 4-5м., а височината – 12. Трите площадки в крепостта са били по всяка вероятност свързани с дървени стълби и пригодени за отбрана. В скалите са издълбани две щерни с диаметър около 2м. и дълбочина над 10м .. Късната античност е засвидетелствана с материали от Крепостта ( Първа плоча ), калето Узбег. м. Магаза и Маркашнишкото кале. Поради недоброто си местонахождение и изграждането на кастела сред Белоградчишките скали – III в.. то просъществувало кратко време.
• Първото Българско царство
  Селището и крепостта продължават да се развиват и през ранното средновековие. С нарастване значението на Белоградчишката твърдина , расте и селището, за да достигне своя разцвет по времето на Срацимир.
  Още през Първото българско царство в областта е имало няколко важни крепости ( освен Белоградчишката ), разпръснати в радиус от петнадесетина километра от града. Най-голямото е било калето Узбег, издигнати на огромен скален масив, непристъпно, с голям зрителен обхват ( било е на стария римски път. който е продължавал да играе своята главна роля и тогава ). Единствения достъп до тази висока крепост е бил с въжени мостове , прехвърляни от съседните скали. Постепенно, по неизвестни за нас причини, функциите на това кале утихват и през времето на Второто българско царство основна остава Белоградчишката крепост.
• Второто Българско царство
  В края на XIV в., когато в Северозападна България се обособява Видинското царство на Иван Срацимир, Белогадчик израства като важен военно-занаятчийски център – втори по големина след Видин. Той става център на каза. Селището и крепостта паднали под турска власт през 1396 г. – вероятно едновременно с Видин.
  Периодът на Втората българска държава за Белоградчик и белоградчишко е характерен с активната строителна дейност, особено през периода на Х1\/в., когато районът на Видин, части от днешна източна Сърбия и Мало Влашко /дн. Румъния/ се обособява като самостоятелно царство. Образуването му е предшествано от дългогодишно самостоятелно управление във Видин на различни местни владетели още отХІІІв..
  През този период Белоградчик се превръща във важен военно¬административен център. По мнението на някои историци той е заемал второ място след престолният град Видин. Името му е било Белград, Белеград, Белградин или Белградец, като различните автори от тогава използвали различна имена. Доказателство за значението на града по време на Бдинското царство е фактът, че турците още в началото на своето господство настаняват тук значителен гарнизон и го превръщат в център на кааза, като твърдят че запазват местното административно деление.
• Османско владичество
  След падането на България под турско робство Белоградчик запазва административните си функции и значение. В първите десетилетия на османското иго в града не е заселен нито един мюсюлманин, освен тези в гарнизона. Независимо от асимилаторската политика на Портата, засилена след 1687 г.. християнският елемент дори през XIX век в този край е доминиращ и определящ. По-сериозно влияние завладяването оказва върху икономическото и социалното положение на българите, чиито доходи в по-голямата си част са по-малки от тези на мюсюлманите. Това се отразява и върху градоустройството. Обособяват се три махали , като в две, намираща се в непосредствена близост до крепостта, се заселват от правоверни , а в махалата Виноградище – християни. Дървена ограда с две капии е разделяла махалите. Всички административни сгради, занаятчийски работилници, дюкяни и сергии се намират в първите две махали, независимо чия собственост са. Християнската ( Църковна ) махала е имала свой облик – спретнати, винаги в бяло варосани къщички. Затова и турците му оставили днешното име – Белоградчик ( на турски “чик” е наставка за умалително , т.е. малкия Белград).
  Основно занятие през целия период остава животновъдството, също винарството и земеделието. През XVIII иXIX в. Процъвтяват занаятите: железарство и златарство. Развили се и абаджийството. терзийството. грънчарството.
  В Чипровци е добре развито рударството и плавенето на злато. Чипровската килимарска школа, чиито традиции продължават и до днес
  Българското население проявява високо национално съзнание и възрожденски дух – борбата за църковна самостоятелност и национална независимост.
  Стремлението към култура и просвета на населението в региона се изразява в визграждането на училища към църквите изградени изцяло със средства на местното население.
• Следосвобожденски период
  Градът запазва занаятчийския си облик и ролята си на административен и културен център. През периода е извършено значително строителство. В1894 г. са построени читалището и театралния салон, 1901 г. – новото училище, 1912 г. – нова третокласна болница. Извършени са редица благоустройствени мероприятия и са открити клонове на БНБ и Земеделска банка.
  През 1928 г. градът наброява 2 402 души. Населението продължило да се увеличава, въпреки спадът в развитието на занаятите.
  През 60-те и 70-те години на XIX в. продължили бунтове основно свързани с бавното решаване на въпроса със земята – Димитракиева буна . Местното население активно помагало и участвало в сраженията на Панайот Хитовата чета – 1863г.
  Хайдушки чети от региона се включили в боевете край село Чупрене. Салаш, Раковица и Киряново по време на Сръбско – Турската война 1876г. Има сведения за въстания в Белоградчишките села през април 1876г, вероятно под влияние на четата на Панайот Хитов.
  Краят на робството настъпва с идването на руските войски на 25 февруари 1878г.
  По време на Сръбско – Българската война 1885г. край Белоградчик чети на българската армия под командването на поручик Дворянов нанесли поражение на сръбския охранителен отряд от Тимошката армия. След победата отрядът изтласкал сръбските части и от Старопланинските проходи Св. Никола и Кадъбоаз. По-късно тези отряди взели участие в боя при село Гайтанци. Осуетени били плановете на сръбското командване за нахлуване в София през Петроханския проход, което в крайна сметка оказало влияние върху изхода на боевете при Сливница и Драгоман.

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Природните и исторически забележителности около Белоградчик.

• Пещера Магура – Пещера “Магура” се намира в подножието на Рабишката могила, само на 25 км. от Белоградчик. Височината на могилата достига 461 м. , а на 80 м. под тази точка се е скрил, едва забележим, нейният вход.
• Крепостта Калето – Белоградчишката крепост “Калето” е една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района.
• Скалите – Белоградчишките скали – тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с.Боровица, до с.Белотинци.

Природните и исторически забележителности около Белоградчик.

• Пещера Магура
  Пещера “Магура” се намира в подножието на Рабишката могила, само на 25 км. от Белоградчик. Височината на могилата достига 461 м. , а на 80 м. под тази точка се е скрил, едва забележим, нейният вход. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., от които са благоустроени 1400 м. Температурата варира между 12,2 – 12,9 оС през всички сезони на годината. Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са пещерните рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина. Близо 700-те рисунки правят Рабишката пещера единствена в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години. За да разгледа пещерата човек трябва да извърви стотици метри каменни пътеки, да се изкачи или слезе по 300 стъпала. Водата е изваяла от варовика фантастични форми, а богатото човешко въображение ги е оприличило на растения, животни и предмети. Просторните зали представляват своебразен музей. В триумфалната зала могат да се видят кости на пещерни животни и предмети свързани с бита на племената, населявали тази част от Балканския полуостров. Огромно срутване запълва края на тази зала, за да я отдели от залата на двата величествени сталактона. Много от сталагмитите имат свои имена. “Поваленият бор”, “Тополата”, “Малкият и големият брат”, “Гъбата”, “Трона” или “Вкаменената гра” са едни от най-красивите творения на природата.
• Крепостта Калето
  Белоградчишката крепост “Калето” е една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района.
  Белоградчишката крепост “Калето” е една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тяе част от отбранителната система на на римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското црство, включващо териториите на днешна Северозападна българия, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на ХІV век. Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език- единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти- Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амразури за пушки. За оръдията са постророени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.
• Скалите
  Белоградчишките скали – тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с.Боровица, до с.Белотинци. Района е сдължина 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди. Белоградчишките скали – тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с.Боровица, до с.Белотинци. Района е сдължина 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди. Централната група скали и разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания- Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Обявени са за природна забележителност. Втората група е разположена западно от града. Скалите тук са от алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известните скали са Збегове, Еркюприя, Борич. На около 4км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера. Четвъртата група се простират между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Момина скала. Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци. Преди около 200 млн. години (в края на палеозойската ера) В този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник – бундзандщайн. Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери – богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях – Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена – осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.