Информация за Велико Търново

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Велико Търново е град, който съчетава едновременно богата история, традиция, природа и съвременен изглед. Старата българска столица се намира по поречието на река Янтра. Разположен амфитатрално, градът впечатлява туристите с изключителната си красота. Велико Търново е популярна туристическа дестинация не само у нас, но и в чужбина. Особено чуждестранните туристи се изумяват как е възможно един модерен град да е запазил по толкова добър начин своята история и да я цени толкова дълбоко. Велико Търново се намира в Северна България и е център на община и област със същото име. Той е разположен на около 241 км. от София. Град като Велико Търново носи собствена атмосфера и очарование и непременно трябва да бъде посетен. В града се намират множество исторически забележителности и туристически атракции. На разположение на гостите на града са модерни и уютни хотели от градски тип.

Историята на Велико Търново трудно може да се опише на няколко реда. Тя съчетава истини, легенди, обединени в летописа на един наистина изключителен град. Смята се, че градът датира от преди пет хиляди години и безспорно се счита за един от най-старинните градове в България. На хълма Трапезица са открити доказателства, че е имало местно население още през третото хилядолетие преди Хр. Безпорно обаче Велико Търново помни най-величавите си дни, когато е бил столица на Второто българско царство. Времето е 1187 – 1393г., а средновековните летописци окачествяват града като новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно. Един от основните символи на държавността – столицата, се е разполагала на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора.

Просперитетът на Търново, както се казва до 1965г., започва с провъзгласяването на освобождението на държавата от византийско потисничество, продължило 167 години, и през 1185г. Тогава братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ Търново за столица на новото българско царство. Като средище на политика, култура, религия Търново бързо се разраства и добива статут на най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Разположен на трите хълма Трапезица, Царевец и Света гора, безспорно мястото на на царския дворец – Царевец е бил на-силно защитено. От една страна, хълмът има естествена преграда пред враговете – той е заобиколен от 3 страни от река Янтра.

Жителите на хълма Царевец са били царското семейство, болярските родове и патриархът. Сигурността им е зависела до голяма степен от крепостните стени, построени върху естествени отвесни скали, които опасват града. Царският палат се е издигал в средата на Царевец и представлявал тържествена зала, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Царският комплекс е включвал и църквата “Света Петка”. Самият дворец също имал своя защита, състояща се от каменни стени и бойни кули. Крепостта на Царевец се свързвала с останалите части на Търново с 3 входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. Предполага се, че самата крепост е имала много кули, макар че днес е запазена само прочутата Балдуинова кула.

Като средище на религията и църковен център по време на Второто българско царство в Търново се помещавала и българската патриаршия. Именно на историческия хълм Царевец, в неговата най-висока част, се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Днес могат да се видят само автентични останки и основите от някогашния средновековен град с жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца. Затова се смята, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град с многобройно за времето си население. Днес Царевец носи духа на една отдавна отминала епоха, а крепостните стени са реставрирани все едно доскоро по тях са вървели боляри и царе.

Районът на Търново помни много битки и кръвопролития. През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Въстанието трае кратко и при него загиват водачите му или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено. Именно с идването на власт на Шишман III се свързва една от многобройните легенди за Търново. Тук се строели великолепни дворци, манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, големи домове. Търново по това време се развива като културен център, а активна дейност развивали Търновската художествена и особено Търновската книжовна школа, чиито създатели, организатори и най-ярки представители са патриарх Евтимий и Теодосий Търновски.

Развитието на Търново замира след падането под османска власт на 17 юли 1393 г., след 3-месечна обсада. След нея цялото царство пада в ръцете на османските турци. По време на Българското възраждане градът се утвърждава като център на занаяти, книжнина и култура. Не случайно след Освобождението и подписания Берлински договор Търново е временна столица. Търновци посрещат Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция.

Емблема на Велико Търново е архитектурният резерват “Царевец”. Тук могат да се видят реставрирана крепостната стена, известната Балдуинова кула, в която е бил затворен латинският император Балдуин след пленяването му от цар Калоян при разгрома на кръстоносците през 1205 г. край Одрин. С голяма историческа стойност е Дворецът на българските царе, представляващ самостоятелна крепост на площ от 4872 кв. м. Тук са се намирали Тронната зала и дворцовата църква “Св. Петка”. Дворецът, дострояван непрекъснато през XIII и XIV век, след падането на града под турска власт бива тотално разрушен.

Другият търновски хълм Трапезица е известен със своите разкрити основи на 17 църкви, сред които “Св. Димитър”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Апостоли Петър и Павел”, “Св. Георги” и “Успение на Пресвета Богородица”. Трябва непременно да се посетят Владишкия мост и Асенова махала. Мостът има каменни устои и стълбове с подкосно – ригелова носеща конструкция, върху която стъпва дървено пътно платно. Построен е през втората половина на 17 в.
Мостът е получил това име поради изграждането му непосредствено до резиденцията на Търновските митрополити, разположена край църквата “Св.Апостоли Петър и Павел”.

Асенова махала е местна забележителност, която се намира в подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на р.Янтра. Такъв квартал е съществувал още по времето на първите Асеновци. Укрепяването му става през XIII в., когато столицата се разраства.

“Свети четиридесет мъченици” е църквата, с която търновци се гордеят особено много. Това е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Храмът е построен от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.

Други забележителости в града са улица “Гурко”, където могат да се видят множество реставрирани къщи от възрожденски тип, самоводската чаршия, ханът на хаджи Никола, Сарафкината къща, Къщата с маймунката, музеят “Възраждане”, Археологически музей – Велико Търново, Музей “Нова и най-нова история на България” – Велико Търново и др.