Информация за Кюстендил

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Град Кюстендил е разположен в югозападната част на България, в южната част на Кюстендилската котловина. Градът се намира в самото подножие на живописната планина Осогово, по двата бряга на река Банщица. Отстоянието между Кюстендѝл и София е 86 км., като градът е на около 22 км. разстояние от Македония и на около 30 км. от Сърбия. Изумителен природен пейзаж, чист въздух и приятни хора посрещат туристите, които избират града за своята почивка. Днес заради благоприятното си местоположение, приятен климат и наличие на минерални извори, Кюстендил се утвърждава като център на балнеологията и туризма с национално и международно значение. В курортния град ще намерите уютни хотели, които предлагат удобства, гарантиращи ползотворна ваканция.

Историята на Кюстендил датира от преди 8000 години и това го прави един от най-старите населени места в България. Градската традиция на Кюстендил е на повече от 1900 години. През това време Кюстендил преминава през различни етапи от своето развитие. Лековитите минерални извори, на които е богат този край, привличат още през Античността тракийски племена. През І в. обаче римляните превръщат селището във важен търговски възел и център за балнеолечение и му дават името Пауталия. Това име изчезва от историческите извори след 553г. Писмени сведения за Кюстендил има обаче в периода VII-XI в. или времето на Първото българско царство, като се смята, че тогава днешен Кюстендил е носел вече името Велбъжд. Значението на града се увеличава и той придобива статут на епископски център при управлението на княз Борис І. Своя престиж на църковно средище Кюстендил не губи и след падането под византийска власт през 1018г.

Важен етап от развитието на съвременен Кюстендил е повторното завръщане на града в пределите на българската държава. Това става през 1204 г., когато Велбъжд се утвърждава като град с важни административно-стопански и епископски достижения. Последвал упадък на кюстендилския край заради превземането на града от византийския император Йоан III Дука Ватаций. Отново в ръцете на български владетели, през време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. За това допринасят находища на цветни метали и желязо.

Именно при съдбовната битка при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330) и войската на сръбското кралсктво Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321-1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира. Историческите извори сочат, че тази битка е станала на 28 юли 1330 г.., само няколко години преди българската държава да падне под Османско владичество/

Преди да стане обаче част от Османската империя към средата на XIV в. по тези земи се създава деспотство с център Велъбжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и деспот Деян Драгаш. Владенията на неговите синове Йоан Драгаш и Константин Драгаш. Именно по името на Константин Драгаш турците кръщават града. Такава е била тяхната традиция – завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел. Така Велбъжд става Константил – Константинова земя, което преминава в Кьостендил, а оттам в Кюстендил. По време на национално-освободителните борби в планините около Кюстендил действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. Кюстендил е освободен на 29 януари 1878 г.

Кюстендил е град, където няма да скучаете от липса на места за посещение. Най-голямата гордост на града е паркът “Хисарлъка”, който сякаш се извисява над Кюстендил. Интерес за туристите представлява намиращата се в природния парк крепостна стена от римско време. Тя се намира на най-високата равнинна част на хълма “ Хисарлъка”, като се предполага, че датира от края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта се състои от четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Самата й форма е на неправилен многоъгълник. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка като паметник на културата с национално значение.

Със същия статут са и римските терми, които се намират в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия “ Ахмед бей”. Те са представлявали публична баня от времето ІІ-ІІІ в., като се предполага, че са били част от голям комплекс-асклепион. Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. Свидетелствата от намерените находки сочат, че подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни.

В Кюстендил могат да се видят още средновековната църква “Св. Георги” (X-XI в.) в кв. Колуша с уникални стенописи, Пирговата кула (XIV – XV в.), православните храмове “Св. Богородица” (1816), “Св. Димитър”, “Св. Мина”, килийното училище (1849), къщата-музей “Ильо войвода”, паметник и къща-музей на Димитър Пешев, къщата-музей “Емфиеджиева” – постоянна експозиция “Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век”. Една от местните забележителности с голямо значение не само в национален мащаб е художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора”.