Информация за Мелник

Уважаеми клиенти,
повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели в Мелник, можете да намерите Тук.

Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина

Мелник се споменава за пръв път в писмени извори в началото на XI век, когато попада в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. Мелник пада под османска власт след 1395 година. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.
През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от Уличка в Мелникфамилията Кордопулос, чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането. Градът е имал и много богата библиотека.
През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, и Горна Джумая.
Към 1900 година населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.
По време на Балканската война през октомври 1912 в местността Грозни дол (южно от града) са избити от турската войска 26 български заложници от Мелник. Градът е освободен от османска власт на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.
От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.

Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон — общо 8 помещения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района — винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането. Има печат.
Работно време: 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден.
Кордопуловата къща е построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.
Роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове — разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция.