Обща информация за града
Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 м надм. вис.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп. линията Пловдив-Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, общ. Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 км на север), село Оборище (10 км на запад), село Баня (11 км първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 км на юг) и град Стрелча (13 км на изток).
Забележителности
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях — могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.
Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.
История
Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.
Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век, от (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ).
Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.
Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.
Икономическото развитие на града бележи бум в началото на XIX в., когато тук се развиват редица занаяти: джелепството — търговия с добитък, абаджийството — производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство — изработване на изделия от животинска козина, табачество — обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти.
Икономическият подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. Идете и до историческата местност „Оборище“, където на 13 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Днес тук може да се види издигнатият през 1926 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.
През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
През 1977 г. става общински център.
Редовни събития
Празникът на града се отбелязва на 2 май, годишнината от избухването на Априлското въстание (стар стил 20 април).
Годишният пазар се провежда на Разпети петък.