Информация за Троян

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Троян е китен планински град, който се намира в северната част на България, на около 160 км. североизточно от София. Градът е разположен в живописното подножие на Троянско-Калоферския дял на Стара планина, по- известен като Троянски балкан. През града тече река Бели Осъм. Троян е свързан с Южна България посредством прохода Троян-Кърнаре. Троянският край е един от богатите горски райони на нашата страна. Именно уникалната природа, чистият планински въздух и спокойствието на Троян го превръщат в любима туристическа дестинация, особено за почитателите на планинския и еко туризма. В града ще намерите приятни хотели и хижи, където ще останете очаровани от обслужване и обстановка.

Троянският край има древна и любопитна история. Според данни от археологически проучвания тези земи са били населявани още от края на късния палеолит /40 000 – 10 000 пр. Хр./. Заради открити материални находки се смята, че районът е бил населяван през желязната епоха, римското владичество, късната античност и средновековието. А това е сигурен белег за тяхното непрекъснато използване от местното население в продължение на три хилядолетия. Открити са доказателства, че пещерите по Васильовската планина са били обитавани. Изследвана е една от тях – пещерата Топля при с. Голяма Желязна. В по-късен етап в района се заселяват траки, а периодът е бронзовата ера /3 000 – 1 200 г. пр.н.е./. Според изворите племето се е казвало кробизи. Te избрали за свое местообитание горното течение на реката Осъм и нейните притоци. Това е населението в Троянско през първото хилядолетие преди Христа, което хронологически обхваща времето на Желязната епоха (ХII – I в.пр.Хр.). Доказателство за наличието на тракийско присъствие в района на Троян са откритите надгробните могили. Заради находките се предполага, че тези земи са имали високото социално-икономическо и културно ниво. Тези племена са имали развити религиозни модели. През 2000 г. археолози откриват в местността „Турлата” край гр. Троян най-старото тракийско светилище в Хемус /Стара планина/, датирано за XIII -XI в. пр. Хр.

Римляните стават владетели на тези земи през І век от сл. Хр. През това време тези територии са част от Мизия, тогава римска провинция. Тогава презбалканският път е бил ключов заради войните, които император Марк Улпий Траян /98-117 г./ води с даките. От този период остава топонимът Троян. Освен че са открити останки от древни римски станции, Троянският край е богат на тракийски селища, като са открити и руините на 15 крепости.

След като днешен Троян и околностите му стават част от българската държава, през XIII и XIV в. има ключово значение по време на Второто българско царство и особено за отбраната на границите. Важният път още от римски време Виа Траяна всъщност дава име и на селището. Върху карта, съставена от френския картограф Никола Сансон името Троян се появява през 1660 г. Именно в края на XVI и началото на XVII в. започва стопанското израстване на Троян. През първата половина на XIX в. процъфтяват занаятите: абаджийство, горянство, грънчарство, дървостругарство, ковачество, стружнарство, кожухарство и златарство. Качественото грънчарство поставя началото на прочутата керамична школа, съществуваща и до днес. Селището е град от 1868 г., като произведената от местните занаятчии продукция се е смятала за особено качествена и затова намира своите пазари освен на троянската чаршия, но и на панаира при Троянския манастир и в далечните Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия.

След Освобождението населението на Троян успяват да възродят напълно унищожения град след събитията от август 1877 г. Последва бурно развитие. През 1911 г. светва първата електрическа крушка – Троян е третият град в България /след София и Пловдив/, който се е електрифицирал още преди Първата световна война. Градът се утрърждава като водещ занаятчийски, промишлен и овощарски център с голямо национално значение. Прочутите троянски сливи са известни по цял свят, както и живописните природни кътчета, превърнали планинското градче в модерно място за почивка.

Освен че Троян се слави със самобитната си възрожденска архитектура, градът привлича туристи и заради множество други интересни обекти. Безспорно един от тях е Троянският манастир “Св. Успение Богородично”. Той се намира на около 10 км. югоизточно от Троян и е третият по големина в България след Рилския и Бачковския манастир. Манастирът съществува още от около 1600 г., когато там се заселил отшелник. Троянският манастир е постижение на българската църковна архитектура. Сгратата е построена от местните жители само за 6 месеца през 1835 г. Интерес представляват уникалните стенописи. Цялата църква и околовръстната галерия са покрити с невероятно красивите стенописи на Захарий Зограф. Художествените композиции са нетрадиционни, образите на братята Кирил и Методий, на Св. Иван Рилски, Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий са автентична ренесансова живопис. Тук може да се види и автопортретът на зографа. Едно от най-големите богатства на Троянския манастир е дърворезбеният иконостас, изработен през 1839 – 1840 г. от новоселския резбар Никола Матеев, както и иконите на художници от Тревненсаката и Самоковската школи, а сред тях е и братът на Захарий Зограф – Димитър. Туристите остават особено впечатлени и от външния вид на манастира. Мотивът с прочутите “захариеви китки” – планински цветя, могат да се видят както на стените на светата обител, така и върху керамичните изделия и троянските китеници. Тук можете да видите скривалището на Васил Левски. Можете да разгледате троянска битова стая от Възраждането, стаята на цар Борис ІІІ, богатата колекция от църковна утвар и други дарове. Празникът на манастира е на 15 август – Успение на Пресвета Богородица. На тази дата е и големият троянски панаир, възникнал още през Възраждането.

Друга забележителност на Троян е църквата „Св. Петка-Параскева”, построена през 1835г. На това място е имало параклис “Св. Петка”. След опопжаряването на църквата през 1877г. тя е възстановена благодарение на волни пожертвования и помощи от Троянския манастир. В храма могат да се видят уникални корнизи – върху каменнопластичните изображения личат следи от оцветяване с червена охра, което е било характерно за българското изкуство в периода 12-14 в. Впечатлява и самата фасада на църквата. Иконите са дело на различни зографи, най-известният от които е троянският майстор Пенчо Х. Найденов. Дърворезбите са правени в периода 1901 – 1934 г. Иконостасът е в стила на тревненската школа с множество растителни, животински и символични мотиви.

Местната гордост е намиращият се в централната част на Троян Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Тук могат да се видят разнородни експозиции, подредени тематично. Изложени са предмети от керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от 10-9 век пр.н.е. – предмети от Тракийски могилен некропол, открит до Троян. Макет на Троянската занаятчийска чаршия от 19 век. неизменно ще предизвика интерес.

Друг музей в околностите на Троян е атракция с голямо значение за турзима в района. Това е Природонаучният музей, който се намира на 12 км. от Троян, в с. Черни Осъм. Изложени са повече от 1200 експоната – представители на всички животински видове, обитаващи Централна Стара планина. Тук можете да видите колекция от 2000 пеперуди, сбирка с насекоми, над 120 вида птици, сърни, благородни елени, елен-лопатар, мечки, глигани, вълци, чакали, диви котки, белки и др. В музея има специална Зала за атракции, където можете да чуете истинските гласове на птици и животни и да проследите тяхното движение.

Природата на Троян е изумителна. В района на града природни забележителности като резерватите Козя стена, Стенето, Северен Джендем впечатляват със своето спокойствие и богатството на красиви природни пейзажи. Те са част от Народен парк – Централен Балкан – известен със своята уникална растителност и животински свят.

Заради прочутите Троянски сливи в Троян ежегодно през септември се провежда един от най-атрактивните празници в района – Празникът на Сливата и Сливовата ракия, който се провежда ежегодно в края на месец септември. Дегустатори определят коя е най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.