№7 от 10-те Чудеса на България в град Бургас

“Чудесата на България” бяха избрани чрез електронно гласуване на 9 март 2011г. в два етапа. Кампанията се организира от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в партньорство с вестник Стандарт в НДК. Класираните в първата десятка паметници, ще участват в клипа, с който се рекламира България на световните туристически борси. Идеята е кампанията да се организира всяка година, а 9 март да бъде своеобразен Ден на чудесата в България.

Територията на античния град Делтум се локализира на около 20 километра южно от град Бургас в землището на днешното село Дебелт. Богатата на археологически останки местност се простира до брега на едно от най-големите езера на юг от Стара планина – Мандренското, в което се вливат Средецка и Русокастренска реки.
Дебелт възниква като тракийско селище. Когато района на днешното селище попада в пределите на Римската империя там е изградена колония за ветерани – Колония Флавия Пацис Деултензиум.

• Съвременните езиковеди превеждат името на града като “двублатие”, което отразява в известна степен реалните особености на терена, както в миналото, така и днес. Районът около западните брегове на Мандренското езеро, южно от Бургас е изключително богат на археологически обекти. Тук на площ от около три кв. км. са регистрирани повече от двадесет и пет обекта от различни исторически периоди – от Къснобронзовата епоха до Късното Средновековие. Основно причина за това е динамиката на равнището на Черно море и свързаните с него подпочвени води.

Старините на това място са предизвикали интереса още на първите професионалисти в областта на античната история като К. Иричек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на 19 век. През първата половина на 20 век, отделни ценни находки от този район успяват да бъдат спасени и да се озоват в музейните институции. Мащабните разкопки край село Дебелт започват през 80-те години на XX в във връзка със строежа на голям металургичен комбинат на това място и продължават активно до 90-те години на XX век. През този период, в античния град, чийто правоъгълен план е начертан още в края на 19 век от Карел Шкорпил, е напълно разкрита източната порта и част от главната улица.

• От вътрешната й страна се откриват ниши за статуи на боговете и богините покровители на града. Сред находките заслужава да отбележим една фрагментирана бронзова статуя на римски император. През първите години от този период е изцяло проучен античният некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление.
• Тук са открити 10 погребения. Ямите на гробовете са изрязани в скалата, имат правоъгълна форма и дълбочина до 1,50 м. Находките датират некропола 2 – 3 в. сл. Хр.. Една част от гробовете са били вторично използвани през Късната Античност и Средновековието. От времето на Средновековието археололозите проучват през 80-те години на 20 век два големи обекта – средновековната крепост, наречена от К. Шкорпил “Малкото градище” и средновековна църква с митница в местността “Костадин чешма”. Стратиграфията на средновековната крепост свидетелства за два основни периода в съществуването й. Първият се датира в хронологическия отрязък 4 – 7 век. Това е времето веднага след преместването на столицата от Рим в Константинопол. Този акт е ознаменуван от серия бронзови монети със специфичен сюжет, на които археолозите са попаднали. Другият период на крепостта се датира между 12 и 14 век – времето на Втората българска държава. Като цяло крепостта остава леко в страни от основния терен, върху който трябва да се извършат строителните работи и за това не е цялостно проучена, а са проведени отделни археологически процедури, които да изяснят основните моменти в историята на съществуването й.
• Другият средновековен обект – църквата в местността “Костадин чешма” е доста по-добре проучен. Открити са само основите й от ломен камък споен с бял хоросан. Като всички църкви тя е ориентирана изток – запад (14.5 на 12 м), има базикален план разчленен на три кораба и притвор от западната страна. При един втори строителен период в централния кораб са били поставени четири колони, върху които е бил подпрян купол. При изследването са били открити пропуквания, които биха могли да бъдат резултат от земетресение. Вътре в църквата и около нея са открити 34 християнски погребения. Покойниците са били поставяни директно в земята с вдигнати десници в благославящ жест. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата. Повечето от тях са с монограмнни кръстове и съдържат имената на византийски велможи от епохата на императорите иконоборци (периода между 726 – 843 г.). Намерените уникални печати на българския владетел Борис на това място, което въпреки всичко не внушително като останки от архитектура, съчетани с писмените извори, които го сочат като голям християнски център, карат учените да предположат, че именно това е средището, в което е бил покръстен българския държавен глава.
• Средновековният Дебелт е бил погранична крепост между България и Византия. За това свидетелства едно голямо защитно съоръжение, което се намира в непосредствена близост до него – граничния окоп “Еркесия”. Изследванията показват, че Еркесията е построена още при хан Тервел (около 705 г.), но народната памет го свързва със славата на хан Крум (местните го наричат Крумов окоп), при който Дебелт влиза в територията на България.
• През 80-те години археолозите разкриват една много богата на движими и недвижими исторически паметници, от всички епохи, територия, която е с изключително значение за културата на страната ни и с право е обявена към момента за национален археологически резерват. В него е изградена археологическа база с възможности за обезпечаване на целогодишна работа на проучвателските екипи. Въпреки огромния обем дейност свършена през предпоследното десетилетие на 20 век, на територията на археологическия резерват Делтум предстои да се свърши все още доста сериозна като количество работа. Много от находките са публикувани частично както – материаялите от култовите ями в местността „Костадин чешма”, а и резервата крие все още много тайни.