№6 от 10-те Чудеса на България в град Шумен

“Чудесата на България” бяха избрани чрез електронно гласуване на 9 март 2011г. в два етапа. Кампанията се организира от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в партньорство с вестник Стандарт в НДК. Класираните в първата десятка паметници, ще участват в клипа, с който се рекламира България на световните туристически борси. Идеята е кампанията да се организира всяка година, а 9 март да бъде своеобразен Ден на чудесата в България.

Ма̀дарският конник

• Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 m височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 km от град Шумен.
  Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.
  Скалният артефакт се намира в североизточна България, близо до с. Мадара и на 20 км от гр. Шумен. Представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 м височина. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.
Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.). Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.
По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.
Барелефът е бил е свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, съдето в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.

• Историко-археологически резерват „Шуменска Крепост”, известен и като „Старият град”, се издига на 3 км. западно от съвременния град Шумен.
  През V–II в. пр. Хр. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV в. функционира като доминираща крепост, охраняваща важни римски пътища. През V–VI в. тя е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. През късното средновековие (XII–XIV в.) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство.
  Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.
• Днес Шуменската крепост е експонирана като музей на открито. Резерватът е включен и в списъка на Стоте национални туристически обекта.