Информация за Хисаря

Местоположение на хотелите в гр. Хисаря.

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Град Хисаря е разположен в Горнотракийската низина, на около 364 м. надморска височина, върху южните склонове на Средна гора. Той представлява прочут Спа курорт, ежегодно посещаван както от български, така и от чуждестранни туристи. Хисаря се намира на 165 км от София и 42 км от Пловдив. Самият град се простира върху земя, където природата е била особено благосклонна. Под южните склонове на Средна гора тук ще намерите пленителен природен пейзаж, който изумява със своето спокойствие. Като към уникалните природни дадености прибавим и мекия преходно-континентален климат, както и наличието на 22 минерални извори, Хисаря неминуемо се утвърждава като водещ балнеолечебен курорт. Днес в Хисаря своите гости очакват уютни СПА хотели, където можете да проведете възстановителни Спа процедури, както и да се поглезите с екзотични терапии.
Тук можете да видите информация за държаваните институции в Хисаря. Градът спада към съдебния район на Пловдивския районен и Пловдивския окръжен съд.

Хисар е лечебен курорт от национално значение с над 20 минерални извора с температура от 24 до 49˚С и дебит 40л/сек. Минералната вода е мека, чиста, безцветна, няма мирис, вкусна е. Леко е минерализирана, преобладават хидрокарбоничните, натриевите, сулфатните и флуорните йони, както и солидно количество радиоактивен газ. Водата има лечебни свойства главно за проблеми с бъбреците, отделителната система, черния дроб, жлъчния мехур, храносмилателната система, панкреаса, диабета и др. Най-известният извор е в кв. Момина Баня.

• Минерални води: хидротермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна
• Индикации за лечение и профилактика:
  - Заболявания на бъбреците и урино-отделителната система: бъбречно каменна болест; бъбречни микролитиази и състояния след оперативна интервенция, при които настъпват периодични колики, хроничен пиелонефрит, както и хроничен гломерулонефрит; пациенти, страдащи от уринарни инфекции в пикочния мехур и другите уринарни пътища; пациенти с един бъбрек /профилактично/, бъбречни увреждания при захарна болест, не напреднала нефросклероза, подагра, склеродермия, нодозен периартерит.
  - Заболявания на храносмилателния апарат: хронични гастрити, и гастодуоденити; функционални разстройства на стомаха и дуоденума в ремисия или в стадий на не рязко изостряне; перигастрити и перидуоденити; състояния след операция на язвата на стомаха и на дуоденума – профилактично или с оглед на остатъчни оплаквания или на усложнения като анемичен, хипогликемичен, дъмпинг синдром и дра; алергози на храносмилателните органи; хронични неспецифични форми на колит и ентероколит; алергози на храносмилателните органи;
  - Състояния след прекаран епидемичен хепатит; хроничен хепатит /без иктер и асцит/; хронични холецистити и ангиохолити, дискинезии на жлъчните пътища; жлъчно-каменна болест с размери на конкрементите, позволяващи елиминирането им през жлъчните пътища; Хроничен панктреатит; Хронични стоматити и езофагити
  - Допълнителни индикации / заболявания, придружаващи основното заболяване по профила на курорта/ – затлъстяване, подагра, инсулинонезависим диабет; хронични ставни заболявания и следтравмени състояния на опорно-двигателния апарат; заболявания на периферната нервна система – хронични невралгии и неврити; гинекологични заболявания; хипофункция на половите жлези у мъжа.
  - Профилактика на възрастовата остеопороза; обща профилактика и закаляване на организма в рамките на комплексното курортно балнео-физикално лечение.
• Противопоказания:
  - всички заболявания в остър стадий, остри инфекциозни заболявания, бацилоносителство, гнойни процеси във всички органи;
  - злокачествени тумори
  - чести и скорошни кръвоизливи от различно естество
  - патологична бременност и нормална след ІV-V л.м.
  - всички форми на не излекувана туберкулоза
  - тиреотоксикоза

Благоприятните природни особености на района около Хисаря са причината тези земи да са били населявани от най-дълбока древност, като се предполага, че първите заселници са от V-IV хил. пр.Хр. Минералните извори обаче са истинската притегателна сила. Именно около тях е създадено тракийско селище, доказателство за което са култувите съоръжения от Старосел. Археологическите находки в Старосел свидетелстват за обитателите по тези земи отпреди 7-8 хиляди години. Селището, което е открито датира от 5-ти век пр.Хр. и се смята, че е било ръководено от могъщи племенни вождове и богата аристокрация.

Римляните също оставят своя отпечатък върху развитието на района, когато стават негови владетели през 46 г. Истински поклнонник на минералните извори става римският император Диоклециан. Именно по негово време през 293 г. Хисаря става град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. Обликът на града силно е напомнял традиционната римска архитектура, а самият град носи името Диоклецианопол. От този период са запазени обществена сграда (резиденция), както и бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Римските терми са мястото, където още от тогава са извършвани процедури с минерална вода, като помещенията са били облицовани с бял мрамор. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения.

През първите десетилетия на IV в. Диоклецианопол става важен християнски център, като доказателство за това са откритите 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в., свидетелство за раннохристиянската архитектура. След VI век градът започва постепенно да запада. През по-голямата част от времето между IX и XIV в. той е в пределите на българската държава и носи името Топлица. Османците са тези, които през XVII век заселили вече обезлюдени град, като го наричат Хисар (крепост), заради множеството крепостни останки. През 1964г. курортното селище Хисар-Момина баня заедно със село Хисар са обявени за град с името Хисаря.

Един от символите на Хисаря е римската крепост, по-известна като Камилите. Крепостта представлява постройка с формата на почти правилен четириъгълник. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Предполага се, че височината й е достигала 12 м. Днес запазените останки от крепостта достигат 7 м. Името на крепостта – Камилите, идва от това, че до на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили. Малко хора знаят любопитния факт, че едно от най-патриотичните български стихотворения – “Отечество любезно” на Вазов, се е родило именно докато поетът е стоял качен на южната порта на Камилите и е съзерцавал природата.

Друга изключително популярна туристическа дестинация е с. Старосел, разположено на около 20 км. от Хисаря. Именно тук археолозите намират най-големия запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа, като се предполага, че той датира от времето на тракийския цар Ситалк. Откритите са доказателства за богато царско погребение, златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове. Парадно стълбище с коридор, култова площадка и две камери храма. Посетителите на това изключително място и паметник на културата остават изумени от красотата на плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. Счита се, че именно архитектурният комплекс от Старосел е ключ към цялостната тракийска култура от този период.

Изключително богатство за Хисаря, а и за цяла България е Тракийската астрономическа обсерватория, намираща се до село Старо Железаре. Тя представлява съоръжение от VІ век пр.н.е., чрез което се е установявало точното слънчево равноденствие, защото именно Слънцето е било главното божество на древните тракийски народи. Такъв тип е и известната забележителност “Стоунхендж”.

В Хисаря има 22 минерални извора. Един от тях обаче е особено популярен туристически обект. Това е изворът “Момина баня”, с който се свързва известна по тези места легенда. Според нея дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Но веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките й останали при извора. За да не ги заловят в плен, те предпочели да се удавят в топлия извор. През 1932 г. от тук е поставено и началото на организираното балнеолечение в България.

В близост до извора “Момина сълза”, друг известен извор в Хисаря, се намира и римската гробница. Тя е разположена на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “Славеев дол”. Интерес за туристите представляват прекрасната подова мозайка.