Информация за Чепеларе

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Чепеларе представлява малко планинско градче, сгушено в Родопите. Чепеларе е градът с най-голяма надморска височина в България – 1100 метра. Той се намира на живописно място – по двата бряга на река Чая. Заради своето спокойствие и изключителни природни дадености, Чепеларе се превръща в предпочитан зимен курорт. Той е разположен на 9 км. от Пампорово и на 20 км. северно от град Смолян. Пейзажът тук наистина изумява – накъдето и да погледнеш виждаш красиви вековни смърчови и борови гори и поляни. През зимата в Чепеларе се стичат многобройни туристи, които са почитатели на снежните удоволствия. Лятото пък градчето е особено подходящо за планински туризъм, тъй като тук ще намерите възможности за една истинска почивка сред уникална природа и гостоприемство.

Смята се, че земите на днешния град Чепеларе са били населявани още от дълбока древност. За това свидетелстват в местността Баталски камък урни с горени кости, върхове от стрели и копия, различни украшения и др. Според анализи на специалисти това са тракийски находки. В землището на града са разкрити български християнски гробове от XII-XIV век, но сигурни сведения за съществувало селище на територията на днешния град в древността и през средновековието няма.

Според исторически данни по тези земи пръв се заселил Бельо-Кехая, построил къща през 1705 г. В последствие тук намерили дом и хора от съседните села. През 1726 г. пришълците изкупили земите и станали стопани на котловината и околните бърда. В последствие селището се сформирало и така се родил Чепеларе. Името на градчето идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено.

Жителите на селото успявали да се отбраняват срещу нападнията на кърджалии. Техният основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари. По долината на Чепеларската река е минавал римски път от Пловдив за Беломорието. Лятно време пасищата край Чепеларе се изпълвали със стада, а през зимата овчарите ги подкарвали към Беломорието. Местното население проявили истински героизъм, когато през 1836 г. съграждат черквата “Св. Атанас” и 3 каменни кули за отбрана на храма. Това се случило само за 40 дни, след като българомохамеданите (помаците), които се опълчили срещу строежа. На християните помогнали отряд войници, изпратени от султана. По-късно е издигнато и училище, а през 1867 г. – втори храм – “Св. Богородица”.

След съединението на Княжество България с Източна Румелия границата с Турция била затворена. Било невъзможно да се стигне до Беломорието. Това е повратен момент в историята на тези земи. Населението е принудено да унищожи голяма част от добитъка си, както и да посегне на гората, за да осигурят пасища за останалите си животни. На 18 януари 1878 г. Кавказката казашка бригада на генерал Черевин освобождава Чепеларе. Същата година в него отсяда Капитан Петко войвода с четата си, за да пази българското християнско население от Сенклеровите метежници. Берлинският договор прави Чепеларе гранично селище и в него често са отсядали или преминавали комитите на войводата Пейо Шишманов в борбите за освобождение на останалата част от Отечеството. През периода 1879-1886г. в околностите на Чепеларе били унищожени над 30 000 декара иглолистни гори. Това е най-голямото унищожаване на гори в историята на Родопите.

Град Чепеларе днес се слави като курортно селище, за каквото е утвърдено през 30-те и 40-те години на XX в. Затова днес именно туризмът е един от основните начини за прехрана на местното население, заедно с дърводобива и дървообработваща промишленост.

Природни забележителности са прочутите Чудни мостове (Ер Кюприя). Те представляват три естествени моста върху малката река Айдарско дере. Заедно те създават неповторимия родопски феномен. Край Пампорово е резерватът Момчиловски дол – първична черноборова гора, защитените местности Дълбоки дол, Смолянски езера, Невястата (Турлата) вековни гори, свлачищи езера и скални образувания.

В района на Чепеларе има и археологически забележителности – три средновековни некропола, край единия е открито и средновековно селище. Сред забележителностите в Чепеларе са църквите „Св. Атанас” и „Св. Дева Мария”, както и обсерваторията. Тя се намира на 15 км от курорта на връх Мечи чал.

В града могат да се посетят православните храмове, сред които е църквата «Св. Атанас», построен през 1935 г. Другият, носещ името на Св. Богородица, е изграден през 1866 г., като през 1868 г. до него е издигната и двукатна сграда за училище. Храмът представлява еднокорабна, едноабсидна базилика със стенописи, дело на художниците Димитър Христов и Георги Хрисев или Ксаф. Интересен е стенописът “Адам оре земята”, който е с подчертан етнографски елемент.

Самият град Чепеларе се счита за етнографски фолклорен резерват. Местните жители се славят със своето майсторство при изработката на килими, китеници и др., които са изпъстрени с красиви фолклорни мотиви и орнаментика.

Екологично чистата природа, планинският релеф и дългата зима са изключителна предпоставка за развитието на ски – туризма.

Ски пистата Мечи чал е най-дългата писта за ски алпийски дисциплини със своите 6 км. Тя се намира в края на града, в посока Пампорово. Тук за туристите са осигурени въжена двуседалкова линия с капацитет 800 човека на час, като на платото на крайната станция на лифта – до върха “Мечи чал” (1873м.) са монтирани мини скивлекчета, които са подходящи за начинаещи скиори и сноубордисти. Почитателите на ски бягането е биатлона могат да ползват и специално изградена писта.

Повече информация за ски пистите и съоръжениеята в Чепеларе.
Повече информация за ски и сноуборд учулищата