Еднодневна екскурзия до Ивановски скали, Свещари, Шумен и Мадарски конник с тръгване от Варна

Уважаеми клиенти, имаме удоволствието да представим на Вашето внимание еднодневна екскурзия до Ивановски скали, Свещари, Шумен и Мадарски конник с тръгване от Варна

Дати на тръгване 10 март и 9 юни 2012 г. (събота)
Продължителност 1 ден
Цена 44 лева на човек
Отстъпки Деца до 12 ненавършени години ползват 5 лева отстъпка от посочената цена

Цената включва

• транспорт с микробус/ автобус 2 или 3*;
• екскурзоводско обслужване на български език;
• медицинска застраховка;
• ДДС.

Цената не включва

• Разходи от личен характер;
• Обяд и други храни и напитки;
• Входни такси на посещаваните обекти.
  -Ивановски скални манастири – възрастни – 3.00лв; ученици, студенти и пенсионери– 0.50лв
  -Свещарска гробница – възрастни – 10.00 лв., ученици и пенсионери – 5.00 лв
  -Шуменската крепост – възрастни – 3.00лв; ученици, студенти, хора с увреждания – 1.00лв
  -Исторически музей гр.Шумен – възрастни – 3.00лв; ученици, студенти, хора с увреждания – 1.00лв
  -Тамбул джамия “Шериф Халил Паша” гр. Шумен – възрастни – 4.00лв; ученици, студенти и пенсионери– 2.00лв

10 март и 9 юни 2012 г. (събота)

• Отпътуване в 07:30 ч., сборен пункт: Варна ул. Антим 1 (до Археологическия музей)
• Пътува се по маршрут Варна – Ивановски скали – Свещари – Шумен – Мадарски конник – Варна
• Първа спирка- Ивановски скали
• Посещение на Ивановските скални църкви
• Отпътуване за Свещари.
• Посещение на Свещарската гробница
• Свободно време за разходка, обяд или фото-пауза.
• Отпътуване за Шумен
• Възможност да се посети Исторически музей, Тамбул джамия, както и Шуменската крепост.
• Свободно време за разходка, обяд или фото-пауза.
• Отпътуване за Мадарски конник
• Отпътуване за Варна: 18:00 ч.
• Пристигане в Варна: вечерта

За екскурзията до Ивановски скали, Свещари, Шумен и Мадарски конник са валидни следните условия:

• Деца под 18 години задължително трябва да са с придружител;
• Минимален брой участници за осъществяване на екскурзията: 35 човека
• Срок, в който туроператорът е длъжен да уведоми клиентите ако не се събере необходимия брой участници за провеждане на екскурзията: 3 дни преди пътуването.
• № на седалка и предни места в автобуса не се гарантират! Разпределянето на туристите се извършва по ред на записване. Не се приемат рекламации и оплаквания във връзка с разпределението и номерата на седалките в автобуса.

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.

Свещари е село в Североизточна България. То се намира в Област Разград, като на 2,5 км югозападно от селото се намира известната Тракийска гробница, която е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Глинина могила край селото. Заедно с другите две изящни по-малки гробници – близнаци, тя образува единен архитектурен комплекс. Времето й на построяване, съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийските племена – гетите.

Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетския владетел Друмихед. Богатата украса и съвършена архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Има дължина 7.50 м, ширина при фасадата – 6.50 м, и височина на гробната камера – 4.45 м. Състои се от коридор (дромос) и три квадратни камери – предверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Много оригинално приложение в украсата на гробната камера са четири дорийски и една коринтска полуколона, долепени до стените, които поддържат архитрав и фриз от метопи и триглифи. В тази архитектурна рамка умело е вместена скулптурна украса от 10 женски фигури с вдигнати ръце като криатиди, изпълнени във висок релеф, високи 1.20м, представени фронтално. В централната камера върху стената над гробните легла е развита в рисунка темата за обожествяването на владетеля. В центъра на композицията богинята поднася златен венец на владетеля, представен като конник. От двете им страни пристъпва процесия от прислужници и оръженосци с различни дарове в ръце. Тази рисунка по композиция и идея е много близка до големия фриз от Казанлъшката гробница.

Свещарската гробница е едно от най-сензационните открития през 1982г. при разкопките на източния некропол. Включена е в списъка на Юнеско за историческите и архитектурни паметници от световно значение.

Град Шумен е разположен в живописна долина в Североизточна България. Той е един от най-старите градове в България. Началото е отпреди повече от 3200 години. В Шумен и платото зад него са запазени неповторими исторически паметници, датиращи от дълбока древност.
На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха /XII век преди Христа/. По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци.
През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество.
През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена.
Крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство.
Томбул джамия “Шериф Халил Паша” е най-голямата джамия на територията на България. Името на сградата “Томбул” идва от формата на купола (на турски “Томбул” означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Строежът е започнал през 1740г. и е завършил през 1744г. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска.
Мадарският конник се намира в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Представлява археологически паметник, изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. След проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. Ще се предложи на българското правителство изображение на Мадарския конник да бъде поставено на първата българска евромонета.