Еднодневна екскурзия до Созопол, Поморие и Несебър с тръгване от Варна

Уважаеми клиенти, имаме удоволствието да представим на Вашето внимание еднодневна екскурзия до Созопол, Поморие и Несебър с тръгване от Варна

Дати на тръгване 28 април и 30 юни 2012 г. (събота)
Продължителност 1 ден
Цена 22 лева на човек
Отстъпки Деца до 12 ненавършени години ползват 5 лева отстъпка от посочената цена

Цената включва

• транспорт с микробус/ автобус 2 или 3*;
• екскурзоводско обслужване на български език;
• медицинска застраховка;
• ДДС.

Цената не включва

• Разходи от личен характер;
• Обяд и други храни и напитки;
• Входни такси на посещаваните обекти.
• Археологически музей гр. Созопол– 2 лв
• Музей на солта гр. Поморие – възрастни – 2.00 лв.; деца, учащи, студенти, пенсионери, инвалиди – 1.00 лв.
• Археологически музей гр. Несебър – 5 лв за възрастни и 3 лв за деца
• Етнографски музей гр. Несебър – 3 лв за възрастни и 2 лв за деца
• църква “Св. Стефан” гр. Несебър – 5 лв за възрастни и 3 лв за деца
• църквата “Св. Спас” гр. Несебър – 3 лв за възрастни и 2 лв за деца

28 април и 30 юни 2012 г. (събота)

• Отпътуване в 08:00 ч., сборен пункт: Варна, ул. Антим 1 (до Археологическия музей).
• Пътува се по маршрут Варна – Созопол – Поморие – Несебър – Варна
• Първа спирка- Созопол
• Възможност за посещение на Археологически музей, както и на крепостни стени в стария град
• Отпътуване за Поморие.
• Възможност за посещение на Музея на солта и старата част на града
• Свободно време за разходка, обяд или фото-пауза.
• Отпътуване за Несебър
• Възможност да се посети Архитектурно-исторически резерват с Археологически музей, разглеждане на старата част на града
• Отпътуване за Варна: 17:00
• Пристигане в Варна: вечерта

Бутик Травел Груп ООД си запазва правото да промени последователността и часовете на посещение на обектите включени в екскурзията.

За екскурзията до Созопол, Поморие и Несебър с тръгване от Варна са валидни следните условия:

• Деца под 18 години задължително трябва да са с придружител;
• Минимален брой участници за осъществяване на екскурзията: 35 човека
• Срок, в който туроператорът е длъжен да уведоми клиентите ако не се събере необходимия брой участници за провеждане на екскурзията: 3 дни преди пътуването.
• № на седалка и предни места в автобуса не се гарантират! Разпределянето на туристите се извършва по ред на записване. Не се приемат рекламации и оплаквания във връзка с разпределението и номерата на седалките в автобуса.

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон, смятан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.н.е.. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония – Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония има задължението да пази достъпа до бургаския залив. Тя е богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик.
През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена – разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. През IV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис – „град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. – при кан Крум – Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.
Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада 1459 година – 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби.
От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време.

Поморие е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи.
Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.
През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 година.
На 30 юли 1906 година гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
При избухването на Балканската война в 1912 година петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.
В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина – Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.

Полуостровът на Несебър – древният град Месембрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.
Месабрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от Римската империя. Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.
След почти 40 години византийско владичество, Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.
През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император. Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането. Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическият музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
В Несебър се намира забележителност №7 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз – Архитектурно-исторически резерват с Археологически музей