Информация за Кония

Уважаеми клиенти,

Повече информация за цени, резервации, настаняване и почивка в предлаганите от нас хотели може да получите тук.

Град Кония се намира в централна южна Турция. Местоположението на града е на над 1000м надморска височина, като това е ниската част на обширните Анадолски възвишения. Допълнително природно очарование създава пейзажът към планината Таурус. Заради красивата си природата и богато минално днес Кония се утвърждава като важен туристически център и една от най-популярните дестинации за почивка в Турция. Едно от основните предимства за Кония е наличието на изключителна архитектура, която впечатлява със своята самобитност.

Различни легенди се носят за Кония. Според една от тях митичният Персей убива дракон, който се опитвал да унищожи града. В знак на благодарност жителите на Кония построили паметник в негова чест, каменен обелиск с икона на Персей. С тази легенда се обяснява и древното име на Кония – Икониум, дадено от римляните. Една друга ислямска легенда също разказва как е произлязло името на града. Споед нея двама дервиши, приятели на Аллах, се разхождали сред облаците. Когато преминали над земите на централна Анатолия, единият попитал “Да се приземим ли?”. Спътникът му отговорил “Да, да се приземим” – “Kon ya”. Taка, като слезли на земята, двамата дервиши създали град Кония.

От историческа гледна точка земите на днешна Кония са били населявани още от най-дълбока древност. Доказателство за това са редица открития в областта на археологията, за които се смята, че са от 7000 пр.Хр. Задълбочени проучвания, правени в областта обаче, не потвърждават със сигурност, че по тези земи е имало цивилизации преди 3в. пр. Хр. Предполага се, че районът е бил населяван от лидийци, фригийци. Доказано е, че Кония е бил един от главните градове на огромното Хититско кралство.

Град Кония е имал важнен център на християнската религия. Кония е свидетел на дейността на Свети Павел около 1в. от н.е. Именно апостолът изиграва важна роля в покръстването на този район. През 1 ½ на 3в. Кония е била свидетел и на придвижване на различни народи в периода на ранното Средновековие. Векове по-късно в годините между 1071 и 1308г, Кония е била столица на султаните на Селчук, когато преминава в ръцете на османците, когато начело на Османската империя е султан Мехмет II.

Особен отпечатък върху историческото развитие на Кония изиграва Джелялетин Руми, останал в историята като Мевляна. Това става през първата половина на 13в. За него се знае, че е поет и философ, основател на мистично-религиозната секта на Танцуващите Дервиши. Днес тя се счита за символ и едно от най-интересните проявления на традициите и фолклора на Турция. Смята се, че тази секта е един от най-съкровените изрази на дълбоката набожност и мистицизъм на турците, вкоренени във фолклорната им култура. В чест на Мевляна всяка година през декември се организират тържества, които са огромна туристическа атракция. Особен интерес за чужденци, а и за местното население, представляват традиционни ритуали, изпълнявани от танцьори – дервиши. Тяхното облекло се състои от автентични костюми и необичайни шапки. По време на танца дясната ръка на танцьора е вдигната нагоре като за молитва, а лявата сочи земята. Смята се, че въртящото движение на танца символизира въртенето на Вселената около Бог.

Мавзолеят на Мевляна е един от най-забележителните паметници на културата в Кония. Той представлява внушителен конусовиден купол. Той може да бъде видян от всички части на града, заради цветовете му в наситено тюркоазено. Самият комплекс впечатлява с уникалната си архитектура, в която особено място заемат куполът и минаретата. Особено забележителни са Тюрбето (13в.) със саркофага на Джелялетин Руми и най-близките му роднини, както и останалите помещения в манастира превърнати в Музей на Дервишите. Сред безбройните предмети не бива да се пропуска Ръкописът на Месневи (мистична епическа поема от Мевляна) и този на Диван Ел Кебир.

Друга забележителност, постижение на религиозното строителство и архитектура е Джамията Аладин. Тя носи името си на владетеля, при чието управление е била окончателно завършена – около втората половина на 13 век. Джамията впечатлява с великолепните мимбар и михраб, разположени сред шедьоврите на дърворезбарите от 12в. Самият дървен покрив на зданието, поддържан от редица колони с прекрасен капител, както и мавзолеят (12в.) разположен в двора, също заслужават да им бъде обърнато внимание.

Интересно място за посещение представлява Каратай Медресе, някога създадено за училище по Коран (13в.). Днес то съхранява интересни колекции, част от които принадлежат на Музея на Керамиката, включително и изкустно изработени вещи от грънчарската школа на Селчук. Предмети от местния Музей на дървените и каменни скулптури могат да бъдат видяни в Индже Минарели Медресе – сграда, чийто портал е невероятно украсен, а минарето й е отсечено от светкавица. Порталът на Каратай Медресе е много красив и посреща туристи като музей.

Други интересни забележителности в града са: Музеят Sircali бил някога каноническо училище (13в.) днес приютява саркофази и надгробни паметници от Селчук, Караманския и Османския период; Музеят на Турско-Ислямското изкуство; съвременния Музей на Ататюрк, интересни колекции събрани в Археологическия музей, открити по време на разкопки в града и околностите.